Криле

9.07.2014 г., 21:54 ч.

Поезия

465 0 2

КРИЛЕ

Към дъното... и още има да пропадам...

Достигнал го, не ще ли видя там криле,

с които да политна, без дори да страдам,

достигнал търсено от мен небе.

Където да съм истински свободен -

където от сърцето ми излиза светлина -

и там желания живот да водя -

с приятели до гроб и отвъд смъртта...

Една жена за мен да бъде топло рамо,

върху което да намирам тишина и мир.

Да видя със очите на душата мама

и бъде свято като в някой манастир.

Крилете трябва да ги има. И дори Икар

да бъда с тях, ще знам че съм летял.

Камбана бих ударил, ще и е езика

това, което през живота съм мечтал.

Ще бъде моята трогателна балада -

ще бъде оня стих, в който ще съм аз

Сега стремително надолу падам.

Но ще летя, защото има небеса!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.