Криле
КРИЛЕ
Към дъното... и още има да пропадам...
Достигнал го, не ще ли видя там криле,
с които да политна, без дори да страдам,
достигнал търсено от мен небе.
Където да съм истински свободен -
където от сърцето ми излиза светлина -
и там желания живот да водя -
с приятели до гроб и отвъд смъртта...
Една жена за мен да бъде топло рамо,
върху което да намирам тишина и мир.
Да видя със очите на душата мама
и бъде свято като в някой манастир.
Крилете трябва да ги има. И дори Икар
да бъда с тях, ще знам че съм летял.
Камбана бих ударил, ще и е езика
това, което през живота съм мечтал.
Ще бъде моята трогателна балада -
ще бъде оня стих, в който ще съм аз
Сега стремително надолу падам.
Но ще летя, защото има небеса!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Върбан Колев Всички права запазени
