Jul 4, 2012, 1:08 PM

Кристал

  Poetry » Love
565 0 0

Кристал

 

Кристалът ме заслепява,

следа от съблазън дали по мен остава,

летни страсти се разгарят,

възможностите за флирт неусетно се отварят,

хората се привличат,

телесно и духовно се привличат,

до оргазма на пристрастяването стигат,

но завесата на обичта дали изцяло повдигат?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Сомова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...