Крив ден
Защо, по дяволите, днес не ми върви?
Защо, каквото и да правя, не спори?
А кучетата щом изведох на разходка,
пътя ни пресече черна котка!...
Че като хукнаха след нея –
съвсем за малко, да не оцелея!
Пресякохме шосето с чист късмет –
кола и камион се завъртяха в пирует!
През дупки скачам и през храсталаци,
току уцелвам някои знаци!
Котката настръхнала, лети напред,
отзад съм с кучетата – в строен ред!
Връхлетяхме и контейнера с боклук –
изскочиха още три котки, оттук!
Изсъскаха стреснати, от набега наш –
едната се метна, върху кучето баш!
Насреща идваше една кокетка,
котка се оплете, в развятата жилетка...
Аааа...кой на ляво...кой на дясно –
аз в центъра – в дърво се фраснах!
Видях в миг – всичките роднини,
а на главата вече – две цицини!
На земята се разсипаха покупки,
разхвърчаха се, накацали гугутки!
Стиснала съм поводите здраво,
влачат ме в тревата, като одеяло....
В подета ефирно, от вятъра торба –
полудяла от ужас, котката влетя!
Настана страшна олелия,
а междувременно един комшия,
спусна се, да ми помогне –
кучето изнервено, го погна!.....
Като Христос, разпънаха ме на поляна,
едвам успях – за храстче да се хвана,
във камък някакъв, ударих си коляно,
а якето – направо цялото раздрано!
Едвам прибрах се във несвяст,
друга неприятност, чака ме у нас –
сега водата спрели са и тока –
тръба се спукала, във блока!...
Как ще се закърпя и измия?
Деня от календара – ще изтрия!!!
Оххх, за година неприятности събрах,
но нейсе... нали оживях!!!
© Pepi Petrova All rights reserved.
Поздрав и от мен, Пепи! 
