Криво огледало
Любовта е чувство, толкова жестоко,
в остър нож грижливо изковано.
Защо? Защо ми беше нужно да се влюбвам?
Защо ми трябваше да се захващам с теб?
Защо сега, накрая съм сама,
след всичките ми опити да се доближа до теб?
Да, знам, че всичко е лъжа,
през криво огледало се взирах в теб.
През него ти беше толкова добър и мил,
нежен и много близък с мен.
Без думи говореше ми ти,
оплиташе своите лъжи...
Но когато те погледнах във очите...
Тогава ти се промени.
Как можеш да си толкоз безразличен?
На любовта ми да отвръщаш с хлад.
Боли ме, мили, защото те обичам...
Защото в твоя поглед много силно вярвах,
а той оказа се лъжа...
в остър нож грижливо изковано.
Защо? Защо ми беше нужно да се влюбвам?
Защо ми трябваше да се захващам с теб?
Защо сега, накрая съм сама,
след всичките ми опити да се доближа до теб?
Да, знам, че всичко е лъжа,
през криво огледало се взирах в теб.
През него ти беше толкова добър и мил,
нежен и много близък с мен.
Без думи говореше ми ти,
оплиташе своите лъжи...
Но когато те погледнах във очите...
Тогава ти се промени.
Как можеш да си толкоз безразличен?
На любовта ми да отвръщаш с хлад.
Боли ме, мили, защото те обичам...
Защото в твоя поглед много силно вярвах,
а той оказа се лъжа...
© ТаФи All rights reserved.
