Кръговрат
Когато красотата наша си отива
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим
и все по-трудно ни е нощем да заспим -
приятели, тогава, вярвайте ми вие,
мъдростта житейска с вас ще преоткрием.
Ще разберем тогава - красотата
се ражда и живее във душата.
Че всеки ден отминал е безценен,
че любовта ни - дар е скъпоценен.
Че щом си любил, работил, мечтал,
не си напразно дните си живял.
Вглеждаме се в детските зеници
и зад копринените им ресници
откриваме безсмъртието свое.
Тогава ний откриваме покоя
на нашите души тревожни
и вярваме - прераждането е възможно.
Че още дълго красотата ни ще грее
и с детски гласове душата ни ще пее.
Отново ще обичаме, мечтаем,
за края неизбежен ще нехаем...
Макар че красотата наша си отива
и буйната ни кръв във вените изстива.
© Генка Богданова All rights reserved.
