Есен! Прасковата нежна пак е оголяла!
Посърнала, унила, чака зима бяла.
С пръсти вледенени вятърът я брули,
със саван мъглата сива я забули.
Примирено сякаш края си очаква,
гарван на върха ù жално я оплаква…
Ала пролет нежна я целуне страстно,
с ласка я погали слънчицето ясно
и рояк надежди - пъстри пеперуди,
от студа пленени за живот се будят.
Пак цъфти дървото - още по-красиво!
И за плод се готви – весело и живо. ...