Кръговрат
И отива си един ренесанс, за да дойде друг.
Една врата се затваря, за да се отвори друга.
Животът така създаден е като безкраен път,
в който човекът все нещо да дири, да жадува.
И повтарят се сезоните, а всичко се променя.
Годините неспирно под чергата се изнизват.
А човекът стиска здраво живота за ревера,
от смъртта неизбежна хипнотизиран изтръпва.
И всичко тече, като вода нов път си проправя.
Слънцето всеки ден по различен начин грее.
Само човекът продължава главата си да скланя
и да се мъчи по старому своя живот да живее.
И епохи нови идат, времена на реорганизация,
пореден опит в умовете да се извърши преврат.
Тъй историята от векове моли за трансформация -
да се събуди човекът от опорочения кръговрат.
И времето се изпарява в една илюзия далечна.
Новото наднича през прозореца на душата -
чака всеки да премине през болката си най-лична,
за да промени към добро света си и този на брата.
И разумът на Вселената в безкрайност се разширява.
Променя се Земята - повишава своята честота.
Повтарят се грешки. Но докога ли ще продължава? -
Докато не приюти човекът в съзнанието си Духа.
© Ваня All rights reserved.
