Nov 8, 2013, 11:42 AM

Кръговрата

  Poetry
636 0 2

Настане ли късна вечер.

Тогава хората са най-самотни.

Сами са и потъват в размисли,

за живота си - за миналото, настоящето и бъдещето си.

 

Питат се, защо допуснаха грешки в миналото си, за да съжаляват за тях в настоящето си.

Ако можеше да върнем времето назад, но няма такава опция, в кръговрата на живота.

И докато мислят за грешките в миналото си, пропускат настоящето. Въртят се като изгубени и пропускат най-важните неща - онези малките.

 

Гореща тъмнина вътре, във вас е самотата. Станете и гордо ù покажете вратата. Залостете след нея  вратата. Усмихнете се и продължете кръговрата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Любомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...