Nov 8, 2013, 11:42 AM

Кръговрата

  Poetry
640 0 2

Настане ли късна вечер.

Тогава хората са най-самотни.

Сами са и потъват в размисли,

за живота си - за миналото, настоящето и бъдещето си.

 

Питат се, защо допуснаха грешки в миналото си, за да съжаляват за тях в настоящето си.

Ако можеше да върнем времето назад, но няма такава опция, в кръговрата на живота.

И докато мислят за грешките в миналото си, пропускат настоящето. Въртят се като изгубени и пропускат най-важните неща - онези малките.

 

Гореща тъмнина вътре, във вас е самотата. Станете и гордо ù покажете вратата. Залостете след нея  вратата. Усмихнете се и продължете кръговрата!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Любомирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...