Jul 11, 2007, 8:36 AM

Кучка

  Poetry
921 0 1
Скучна си, защо ми се натрапваш
с плитките си излияния?
Ентусиазма ми напълно скапваш
с тази егоистична мания,
да бъдеш чута.

Толкова си се побъркала
и си толкова уплашена,
че животът ти се е изтъркал,
че всяко безразличие е страшно.

Лицемерието ти страхотно пасва
на останалата част двуличници,
двойкаджията е безпристрастен
в отношението към отличниците.

Каква полза от смешно нахалство,
когато аз не съм единствената,
пред която можеш да изопачаваш
и дори да си измисляш истината.

Просто не вярвам в непознати
и недоказали достойнството си хора.
Най-малко ти ще можеш да разклатиш
изискванията ми във подбора.

Забрави, че ще ме спечелиш
със съблазнително псевдоприятелство,
не би ме изненадала със нищо,
дори в сърцето ми да се прицелиш,
ще останеш разочарована
от неефективните си методи да се харесаш.

Стой си при стадото, мило момиче!
Празнотата в душата ти не е мой проблем.
Спокойно. Те всички на тебе приличат,
защото не искам да приличат на мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...