Кукувица
На къщата ми кацна кукувица.
Закука с мелодичния си глас.
Сърцето ми политна като птица,
танцуваща вълшебен, птичи валс...
Тялото остана вцепенено
да гледа как се реят звук и чувства.
Разкъсах се и стана ми студено.
Наоколо бе празно, голо, пусто...
Нима когато в танц лети душата,
навред цари безмилостно проклятие?
Щом има птица, нужен ли е вятър,
разпъващ песента и на разпятие?
Ще падне ли след полета магичен
издигналата се над мен душа?
Ще мога ли горещо да обичам,
щом вече съм нагълтан от студа?
Въпросите кънтят като камбана
и глъхне кукувицата от тях...
Душата ми лети с прострелна рана
без даже да извърши малък грях.
И пак във мен се сгушва уморена,
от раната дълбока я боли...
А кукувицата е осланена
от моите несбъднати мечти...
Закука с мелодичния си глас.
Сърцето ми политна като птица,
танцуваща вълшебен, птичи валс...
Тялото остана вцепенено
да гледа как се реят звук и чувства.
Разкъсах се и стана ми студено.
Наоколо бе празно, голо, пусто...
Нима когато в танц лети душата,
навред цари безмилостно проклятие?
Щом има птица, нужен ли е вятър,
разпъващ песента и на разпятие?
Ще падне ли след полета магичен
издигналата се над мен душа?
Ще мога ли горещо да обичам,
щом вече съм нагълтан от студа?
Въпросите кънтят като камбана
и глъхне кукувицата от тях...
Душата ми лети с прострелна рана
без даже да извърши малък грях.
И пак във мен се сгушва уморена,
от раната дълбока я боли...
А кукувицата е осланена
от моите несбъднати мечти...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
