valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
23.10.2008 г., 12:41 ч.

Кукувица 

  Поезия
553 0 4
На къщата ми кацна кукувица.
Закука с мелодичния си глас.
Сърцето ми политна като птица,
танцуваща вълшебен, птичи валс...

Тялото остана вцепенено
да гледа как се реят звук и чувства.
Разкъсах се и стана ми студено.
Наоколо бе празно, голо, пусто...

Нима когато в танц лети душата,
навред цари безмилостно проклятие?
Щом има птица, нужен ли е вятър,
разпъващ песента и на разпятие?

Ще падне ли след полета магичен
издигналата се над мен душа?
Ще мога ли горещо да обичам,
щом вече съм нагълтан от студа?

Въпросите кънтят като камбана
и глъхне кукувицата от тях...
Душата ми лети с прострелна рана
без даже да извърши малък грях.

И пак във мен се сгушва уморена,
от раната дълбока я боли...
А кукувицата е осланена
от моите несбъднати мечти...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??