Кукувичка
Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...
И после зад вратичката се скри.
Кукувичката имитира живот,
всеки ден и час, без умора.
Часовникът уж е нейният дом -
а да отлети тя е вечно готова.
Но на всеки кръгъл час се спира.
Кукувичката е войник -
тя може да разпери криле.
Тя може да изкука с презерение,
но от времето няма спасение...
Часовникът е нейният затвор.
Но ето, че един ден времето побеждава,
спира внезапно да се клати махалото.
Паяжини обхващат кукувичето гнездо
и вратичките вече не се отварят...
Но кукувичката е войник на времето.
Дори времето да спре, тя ще продължи
да брои днешните и утрешните дни.
Защото кукувичката е родена да служи,
дори да иска цял живот да полети...
Винаги ще има една пружина.
И тя ще я дърпа вечно към затвора -
такава е съдбата на всеки един войник.
Може да имаш крила и да искаш да летиш,
но дългът е това, на което принадлежиш.
Докато смъртта не те освободи.
© Ваня Накова All rights reserved.
