Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...

И после зад вратичката се скри.

Кукувичката имитира живот,
всеки ден и час, без умора.
Часовникът уж е нейният дом -
а да отлети тя е вечно готова.

Но на всеки кръгъл час се спира.

Кукувичката е войник -
тя може да разпери криле.
Тя може да изкука с презерение,
но от времето няма спасение...

Часовникът е нейният затвор.

Но ето, че един ден времето побеждава,
спира внезапно да се клати махалото.
Паяжини обхващат кукувичето гнездо
и вратичките вече не се отварят...

Но кукувичката е войник на времето.

Дори времето да спре, тя ще продължи
да брои днешните и утрешните дни.
Защото кукувичката е родена да служи,
дори да иска цял живот да полети...

Винаги ще има една пружина.

И тя ще я дърпа вечно към затвора -
такава е съдбата на всеки един войник.
Може да имаш крила и да искаш да летиш,
но дългът е това, на което принадлежиш.

Докато смъртта не те освободи.