16 abr 2022, 22:34

Кукувичка

  Poesía
651 1 2


Кукувичката разпери крила,
приготви се сякаш да отлети!
Изкука веднъж или дваж,
изпъна се като войник...

 

И после зад вратичката се скри.

 

Кукувичката имитира живот,
всеки ден и час, без умора.
Часовникът уж е нейният дом -
а да отлети тя е вечно готова.

 

Но на всеки кръгъл час се спира.

 

Кукувичката е войник -
тя може да разпери криле.
Тя може да изкука с презерение,
но от времето няма спасение...

 

Часовникът е нейният затвор.

 

Но ето, че един ден времето побеждава,
спира внезапно да се клати махалото.
Паяжини обхващат кукувичето гнездо
и вратичките вече не се отварят...

 

Но кукувичката е войник на времето.

 

Дори времето да спре, тя ще продължи
да брои днешните и утрешните дни.
Защото кукувичката е родена да служи,
дори да иска цял живот да полети...

 

Винаги ще има една пружина.

 

И тя ще я дърпа вечно към затвора -
такава е съдбата на всеки един войник.
Може да имаш крила и да искаш да летиш,
но дългът е това, на което принадлежиш.

 

Докато смъртта не те освободи.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....