Feb 1, 2016, 8:27 AM

Кумир

  Poetry » Love
831 0 0

Тихо е. Само вълните се чуват,

от черното бурно море.

Морската шир пак се бунтува,

и няма кой да я спре.

Тук няма начало, няма го края.

От тук започва безкрая.

 

Седя и си мисля как мойта душа,

търси брега, търси всичко това,

което носи му спомена мил,

за твойта любов- къде съм го скрил?

 

Само ти ми остана, ти си това,

което търся във всяка вълна.

Остров прекрасен сред морската шир,

носещ наслада, доставящ ми мир.

 

На мойта пътуваща дива душа.

търсеща покоя сред твоята красива снага.

Напомняща ми всичко чисто на света,

оставяща лъчи да ме водят към брега.

 

Душата ти чиста като ангелско лице,

сърцето ти голямо като синьото море.

Очите ти дълбоки като морската шир,

ти си моя малък и сладък Кумир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...