Feb 1, 2016, 8:27 AM

Кумир

  Poetry » Love
835 0 0

Тихо е. Само вълните се чуват,

от черното бурно море.

Морската шир пак се бунтува,

и няма кой да я спре.

Тук няма начало, няма го края.

От тук започва безкрая.

 

Седя и си мисля как мойта душа,

търси брега, търси всичко това,

което носи му спомена мил,

за твойта любов- къде съм го скрил?

 

Само ти ми остана, ти си това,

което търся във всяка вълна.

Остров прекрасен сред морската шир,

носещ наслада, доставящ ми мир.

 

На мойта пътуваща дива душа.

търсеща покоя сред твоята красива снага.

Напомняща ми всичко чисто на света,

оставяща лъчи да ме водят към брега.

 

Душата ти чиста като ангелско лице,

сърцето ти голямо като синьото море.

Очите ти дълбоки като морската шир,

ти си моя малък и сладък Кумир.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...