Feb 5, 2016, 8:08 PM

Куневата Новост

  Poetry
392 0 0

Небългарското Куневско сърце

е новият ни ценностен министър,

с  избождащи очи ръце

ще вее мрачно знаме безпросветния

„магистър”.

 

И нищо ново няма да  ни носи,

новият гасител на искри,

ще дави в кал отечествените

въпроси,

ще гледа българското да закрие,

както 3-ти и 4-ти ги закри!

 

Стара дъвка дъвче тя

макар и със премяна нова,

отново гарванова песен се запя,

в безслънчев ден под сянката на хищна сова.

 

Кукувицата яйца ще носи

от чужди без сърца гнезда,

тя ползите си от далечни

господари проси,

готова да оре безродната бразда!

 

Такива хора ни ги спускат,

хора те не са, а сърцеяди,

в болно тяло кръв отровна пускат,

над беззащитен болен лешояди.

 

Кой и до кога да ги търпи,

народ ще си мълчи ли и ще трае,

спомен няма ли от минали борби,

народ историята си не я ли знае?!

 

Обществото ни приспано е

със пъклен серум,

изливат ни го всеки Божи час,

дух и воля могат само да намерят

пътя, път на осъзнаването си

от раз!

 

гр. София, 31. 01. 2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...