5 февр. 2016 г., 20:08

Куневата Новост

396 0 0

Небългарското Куневско сърце

е новият ни ценностен министър,

с  избождащи очи ръце

ще вее мрачно знаме безпросветния

„магистър”.

 

И нищо ново няма да  ни носи,

новият гасител на искри,

ще дави в кал отечествените

въпроси,

ще гледа българското да закрие,

както 3-ти и 4-ти ги закри!

 

Стара дъвка дъвче тя

макар и със премяна нова,

отново гарванова песен се запя,

в безслънчев ден под сянката на хищна сова.

 

Кукувицата яйца ще носи

от чужди без сърца гнезда,

тя ползите си от далечни

господари проси,

готова да оре безродната бразда!

 

Такива хора ни ги спускат,

хора те не са, а сърцеяди,

в болно тяло кръв отровна пускат,

над беззащитен болен лешояди.

 

Кой и до кога да ги търпи,

народ ще си мълчи ли и ще трае,

спомен няма ли от минали борби,

народ историята си не я ли знае?!

 

Обществото ни приспано е

със пъклен серум,

изливат ни го всеки Божи час,

дух и воля могат само да намерят

пътя, път на осъзнаването си

от раз!

 

гр. София, 31. 01. 2016 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...