Oct 13, 2020, 8:42 PM

Купчини

  Poetry » Other
851 3 3

Купчина дрехи, хвърлени на пода,

цигари - недопушени изобщо,

една душа, която е за продан

и няколко на екс изпити нощи.

 

Да бе любов, май щеше да си струват -

лъжите скрити в тъмните завеси,

но дявола, когато зацелува,

не ти, а той ще каже - кой си и къде си.

 

Решено бягство /този дъжд не спира/

мълчание със намек за раздяла.

Пресъхват устни - равно на умиране,

за някого заблудата е цяла.

 

Обличане и хайде "по брадата“,

разделите са скучни и досадни.

Една душа – дете на сатаната,

а другата - за следващите „гладни“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...