Oct 13, 2020, 8:42 PM

Купчини

  Poetry » Other
859 3 3

Купчина дрехи, хвърлени на пода,

цигари - недопушени изобщо,

една душа, която е за продан

и няколко на екс изпити нощи.

 

Да бе любов, май щеше да си струват -

лъжите скрити в тъмните завеси,

но дявола, когато зацелува,

не ти, а той ще каже - кой си и къде си.

 

Решено бягство /този дъжд не спира/

мълчание със намек за раздяла.

Пресъхват устни - равно на умиране,

за някого заблудата е цяла.

 

Обличане и хайде "по брадата“,

разделите са скучни и досадни.

Една душа – дете на сатаната,

а другата - за следващите „гладни“.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анастасия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...