Кутия
647
0
1
Дните малко по малко отминават,
ала спомените трудно се заличават.
Спомени за човек изстрадал и изнемощял,
човек от фалша пропищял.
Скита се из дебрите на живота той,
търси само и единствено покой.
Ала маската, която е сложил,
душата, която е заложил,
окови са за него сега.
Ала забравил е той къде е оставил ключа.
И така живее в една измислена реалност, ден след ден
от всичко мило отдалечен.
Светът за него е кутия -
една тясна килия.
Какво си въобразяваш?
На какво се надяваш?
В една измислица заклещен,
очакваш хората да те мислят за свестен.
Осъзнай се! Маската свали!
Трибуната на маскарада напусни!
Излез от тази кутия,
от таз мрачна и невзрачна килия!
В нереален затвор си ти.
Огледай се и помисли
къде всъщност си?
И струва ли си?
Ден след ден прегради строиш,
ала не осъзнаваш, че живота си рушиш.
С какво толкова тази илюзия те привлече
и от истината те отвлече?
Отвори си очите, човече!
Роб си станал,
между два свята си застанал.
***
Писна ми от тази кутия,
оковите ще разбия!
Аз правилата ще диктувам!
На кутията не ще робувам!
Тази система от закони не струва,
ще крещя това, докато има кой да ме чува!
И едва сега разбирам,
че съм нарисуван,
ала не със истинските ми качества обрисуван.
Но вече не!
Сам съдбата си ще рисувам!
Ще рискувам!
ала спомените трудно се заличават.
Спомени за човек изстрадал и изнемощял,
човек от фалша пропищял.
Скита се из дебрите на живота той,
търси само и единствено покой.
Ала маската, която е сложил,
душата, която е заложил,
окови са за него сега.
Ала забравил е той къде е оставил ключа.
И така живее в една измислена реалност, ден след ден
от всичко мило отдалечен.
Светът за него е кутия -
една тясна килия.
Какво си въобразяваш?
На какво се надяваш?
В една измислица заклещен,
очакваш хората да те мислят за свестен.
Осъзнай се! Маската свали!
Трибуната на маскарада напусни!
Излез от тази кутия,
от таз мрачна и невзрачна килия!
В нереален затвор си ти.
Огледай се и помисли
къде всъщност си?
И струва ли си?
Ден след ден прегради строиш,
ала не осъзнаваш, че живота си рушиш.
С какво толкова тази илюзия те привлече
и от истината те отвлече?
Отвори си очите, човече!
Роб си станал,
между два свята си застанал.
***
Писна ми от тази кутия,
оковите ще разбия!
Аз правилата ще диктувам!
На кутията не ще робувам!
Тази система от закони не струва,
ще крещя това, докато има кой да ме чува!
И едва сега разбирам,
че съм нарисуван,
ала не със истинските ми качества обрисуван.
Но вече не!
Сам съдбата си ще рисувам!
Ще рискувам!
© Женя All rights reserved.
