Празна е кутията.
Седи в средата на стаята.
Отворена е.
Но не с ключа, висящ на врата ми,
а насила.
Грубо.
Злобно.
С нетърпение.
С хъс...
Всичко е взето.
Даже и прахта събрана е.
Празна е кутията.
Седи в средата на стаята.
Отворена е.
Чака пак да се напълни.
А ти какво чакаш?
© Любомира All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
