Jul 15, 2006, 8:42 PM

Къде да те скрия Любов?

  Poetry
1.1K 0 1
             Къде, къде да те скрия Любов -
             не искам зъл поглед да те види.
             Ако те скрия в очите си -
             блясъкът им ще те издаде.
             В сърцето ще те настаня -
             ще бие лудо, ще се пръсне.
             В ръцете - ще ме издадат -
             треперещи от желание да те докосват.
             В миналото - не искам да си минало -
             от него най-боли.
             В тъмното небе ако те скрия -
             там ще се превърнеш в падаща звезда.
             Ако те скрия във вълните на морето -
             в дълбините му ще те изгубя.
             Ако те хвърля в огъня да изгориш -
             рискувам само пепел да остане.
             Ако във времето те пратя -
             ще се изгубиш във безкрая.
             Ако те превърна в тишина -
             дали ще мога да те чувам?
             Дали да не опитам в гробница
             да те заключа - ако изгубя ключа...
             Къде Любов? Къде?
             Къде ще мога да те скрия?
             В стрелките на часовникова кула...
             В крилата на птица...
             В клоните на дървета -
             листата с шепота си ще те издадат.
             В залеза на слънцето -
             а дали ще се завърне с изгрева?...

             ... Не искам да ме виждат,
                               че съм влюбена -
             ще бъда уязвима и ранима...

             Къде Любов? Къде?
             Къде ще мога да те скрия?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитрина Станчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесва ми! Много красиво си го написала! 6

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...