Къде е моята муза?
Защо сърцето ми
прескача пак?
Свирам се отново
в кукуруза
и стърча,
като последния глупак!
Оглеждам се
в кръга край мене
и никъде силуета и не виждам,
ох, дявол да ме вземе,
стихосбирка май
ми се привижда!
Защо ли
сред поетите се аз навирам?
Нима съм сътворил
безброй неща
и сам дори себе си
едва разбирам.
Но зная, че не мога
да мълча!
При импулс амурен,
с жадна ярост
хващам листа
и надрасквам
някакви си там неща,
после се зачитам,
слушам и попивам
нов стих,
като буревестник
към света!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.