Dec 6, 2012, 8:11 PM

Къде е твоята звезда

  Poetry
1.3K 0 3

                                           Къде  е твоята звезда?


                             Капризът на дъжда

                             прозореца разплака...

                             И бяла пелена

                             се спусна тихо в мрака.

                             Подреждам пасианс

                             от спомени и дати:

                             каданс подир каданс -

                             картини чудновати!

                             Бих всичко, всичко дал...

                             Уви! Не мога да те върна!

                             Кого във тебе припознал,

                             отново нежно ще прегърна?

                             Не страдай, майко, не тъжи!

                             Да си поплача ми отива.

                             И в друга нощ с безброй звезди

                             скръбта ще ме убива...

                             Прости ми грях, вина!

                             Бъди към мене милостива!

                             И нека свети във нощта 

                             душата ти - една звезда красива!  


                               

                     

                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кунчечв All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...