Feb 19, 2011, 11:41 PM

Къде живеем?

  Poetry » Civic
566 1 0

Моята мила родина

се е превърнала в свинска кочина.

Станишев, Петков, Овчаров крадат от Европейските фондове

без да се замислят за хората от обикновените родове.

Но ето, появи се Бойко пожарникаря,

който смята страната да оправя.

Ала предишното министерство бюджета окраде

и сега Дянков се чуди откъде да извади.

Сменят се министри безброй,

но май нищо в тая държава няма да се оправи без бой.

Ученици, лекари и полицаи стачкуват,

Парламента атакуват.

А Борисов ни стресира,

че смята оставката си да депозира.

Какво става с наш'та България -

след години ще останем малцинствена нация,

както е тръгнало елитът да емигрира,

а политиците хазната ще накарат да фалира.

Обществото напълно започва да деградира

от толкова чалга, която отвсякъде ни бомбардира.

Казват, че сме били тоалетна

и сме имали мафия столетна.

И кой ще се наеме да го опровергае,

без да се налага срещу истината да роптае?

Какво става с нашия морал -

използваме книгите само за парцал.

Българи, стегнете се, моля,

и изразете ясно свойта воля!

Недейте само по кръчмите да негодувате,

а започнете управляващите открито да критикувате.

Вече не сме с тоталитарно управление,

затова всеки има право свободно да изрази своето мнение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...