Къде ли скиташ се, любов
Уморено свивам се в нощта,
в ума ми пак царуваш ти
и ето, че замислям се сега
пак ли аз сгреших, уви?
Наясно съм със липсата на
вечните неща,
но не можеше ли да се сбъднеш
поне ти?
Придърпвам завивката си по-близо,
потънала във спомени за минал ден,
горчиви сълзи капят в нощта тихо...
не можеше ли ти сега да си до мен?
Уморено, сърцето ми пропуска удар,
сякаш хванато във плен,
страдални мъки го раздират грубо,
защо ли тръгна си така от мен?
И стискам зъби силно,
скрита сред надгробна тишина,
плаче тихичко душата ми разбита –
помръдва плахо и едва,
рушиш стените ѝ частица след частица
и оставяш дупка в мен,
пренебрежително и незачитащ
колко много значеше за мен.
Къде ли скиташ се, любов,
наново преоткрита,
когато трепна да ти кажа
колко много всъщност те обичам?
© SDT All rights reserved.
Обичаш ли думите и те ще те заобичат. 
