Ако възникне нявга спор
какво съм бил – или не съм,
че стихчетата ми на двора
са раснали като салкъм...
Или се раждали самички
от гьола в селската река
и като попови лъжички
след туй проимали крака...
Или от фурната пекарят –
един мъжага мустакат! –
като гевреци ги изкарва,
та във устата се топят...
Уви, напразно ще се зорите!
Те просто са въпрос на чудо.
За старото докато спорите –
поглеж, написало се друго)))
© Райчо Русев All rights reserved.
че стиховете ти са чудо...
За тях душите ще отворим,
ще са ни лек против заблуди".