Къде остана тази пролет
Къде остана тази пролет,
забави се ,забрави се,а искам
да ме понесе на своя полет
да дойде,отдавна вече чакам.
Да бъде топло,подредено,
отворени прозорци и врати,
да влезе вътре полъхът
на чистите стремежи и мечти.
Да бъде светло и красиво,
да нямам своите скърби.
Дори когато е усмихнато,
лицето ми,за пролетта тъжи.
Тя много се забави вече,
от студ душата ми замря.
Замръзнаха и двете ми ръце,
при все, че в огъня горя.
Къде остана тази пролет,
защо не идва.Аз я чакам.
Отварям своята врата,
дано да я дочакам!
А шепне ми една сълза,
че утре може да е късно.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Браво!