Преминах през стени от камък,
превърнах ги на прах.
Преминах през огнен пламък,
оцелях без капка страх.
Преминах в свят, изпълнен с лъжи,
останах излъгана и аз,
но не това ми тежи,
а къде се изгуби човешкото в нас.
Жадувам за времето, в което
виждах усмивки по лицата,
жадувам за дните, в които
с обич бяха изпълнени сърцата. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up