Къде се изгуби човешкото в нас?
Преминах през стени от камък,
превърнах ги на прах.
Преминах през огнен пламък,
оцелях без капка страх.
Преминах в свят, изпълнен с лъжи,
останах излъгана и аз,
но не това ми тежи,
а къде се изгуби човешкото в нас.
Жадувам за времето, в което
виждах усмивки по лицата,
жадувам за дните, в които
с обич бяха изпълнени сърцата.
Жадувам за силата, която
би върнала времето назад...
Къде отиде всичко свято?
Кой ни хвърли в този ад?
Откривам, че вината е и в мен,
не съм сляпа, не се заблуждавам -
и аз съм ,,клонка от счупен клен’’...
дилемите си настрана оставям.
© Елeна All rights reserved.
