elenasim1 (Елeна)
178 6571
14.11.2010 г., 14:06 ч.

Къде се изгуби човешкото в нас? 

  Поезия
683 0 4

Преминах през стени от камък,

превърнах ги на прах.

Преминах през огнен пламък,

оцелях без капка страх.

 

Преминах в свят, изпълнен с лъжи,

останах излъгана и аз,

но не това ми тежи,

а къде се изгуби човешкото в нас.

 

Жадувам за времето, в което

виждах усмивки по лицата,

жадувам за дните, в които

с обич бяха изпълнени сърцата.

 

Жадувам за силата, която

би върнала времето назад...

Къде отиде всичко свято?

Кой ни хвърли в този ад?

 

Откривам, че вината е и в мен,

не съм сляпа, не се заблуждавам -

и аз съм ,,клонка от счупен клен’’...
дилемите си настрана оставям.                                                                                                                                                                                             

© Елeна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??