Къде си?
Къде си??
Къде си?
Питам аз изгряващото Слънце,
а то мълчи и тъжно ме поглежда,
изпепелило и последната надежда
с очи да срещна твоето лице.
И скрива се зад облак,
и порив вятър се извива,
и прах, и пепел
в душата ми се сипят,
и плач,
сълза гореща се отронва.
Къде си?
Питам аз залязващото Слънце,
а то мълчи и тъжно ме поглежда
със залеза червен зад някой хълм заспал.
И вятър прах в очите пълни,
сълзите сухи падат на земята.
Къде си?
Питам аз Луната,
а тя безмълвна в тази нощ остава,
... и в миг една звезда изгрява,
запалва се и пада към Земята.
И питам аз звездата.
Къде си?
И вятър, прах и сълзи
потънаха в нощта безмълвна и самотна.
Къде си?
Остана само тишината,
и онзи миг проблясък на изгарящата Страст.
Останах сам и аз.
© Митко Донев All rights reserved.
