МАРК (Митко Донев)
22 19
10.12.2008 г., 20:27 ч.

Къде си? 

  Поезия
1988 1 12
 

Къде си??

 

Къде си?

Питам аз изгряващото Слънце,

а то мълчи и тъжно ме поглежда,

изпепелило и последната надежда

с очи да срещна твоето лице.

И скрива се зад облак,

и порив вятър се извива,

и прах, и пепел

в душата ми се сипят,

и плач,

сълза гореща се отронва.

 

Къде си?

Питам аз залязващото Слънце,

а то мълчи и тъжно ме поглежда

със залеза червен зад някой хълм заспал.

И вятър прах в очите пълни,

сълзите сухи падат на земята.

 

Къде си?

Питам аз Луната,

а тя безмълвна в тази нощ остава,

... и в миг една звезда изгрява,

запалва се и пада към Земята.

И питам аз звездата.

 

Къде си?

И вятър, прах и сълзи

потънаха в нощта безмълвна и самотна.

 

Къде си?

Остана само тишината,

и онзи миг проблясък на изгарящата Страст.

Останах сам и аз.

© Митко Донев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??