Къде си
Къде си обич
Каква бе тази обич, тъй жестока,
с която ти умело ме дари,
обич, без която аз не мога,
обич, от която ме боли!
И тази същата, сега я чакам
вечер с тебе да се прибере,
с ръце си нежни да ме стопли,
с усмивка да докосне моето сърце.
Но тази обич така и не дохожда,
макар бленувана да бъде тя,
а аз – дете, което днес прохожда,
опора търся в нечия ръка.
Къде си обич, тъй желана
и днес те търся в сухите листа,
пусни ме, скъпи, с нея да си тръгна,
без да чувствам за това вина!
© Деница All rights reserved.
