Къде си, лято,
събуди се -
да бродя искам боса по брега.
Къде сте, птици,
в самотата на нестройно ято
жадувам мириса на кехлибарени жита.
От ласката на макови полета
нашепват слънце вятърни коси.
Кашмирена прегръдка на луната,
от никой не отнета
сънувам в съкровени нощи
под безброя на сатенени звезди.
Целувам слънчева зора в позлата
и си припомням лято с обич
в пробудени мечти.
© Галина All rights reserved.