Къде си, лято,
събуди се -
да бродя искам боса по брега.
Къде сте, птици,
в самотата на нестройно ято
жадувам мириса на кехлибарени жита.
От ласката на макови полета
нашепват слънце вятърни коси.
Кашмирена прегръдка на луната,
от никой не отнета
сънувам в съкровени нощи
под безброя на сатенени звезди.
Целувам слънчева зора в позлата
и си припомням лято с обич
в пробудени мечти.
© Галина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
