Jul 29, 2009, 10:36 AM

Къде си, любов?!

  Poetry » Love
1.2K 0 27

Къде си, любов,
къде се изгуби...
знам, че те има
и си някъде тук!
Усещам в стомаха
безброй пеперуди,
виждам те в песен
на весел капчук.
В листата те виждам
на млади дървета,
погалени нежно
от вятъра тих,
в любовната песен
на сиви врабчета,
в картина прекрасна,
във проза и стих.
В усмивката нежна
на младо момиче,
в смеха на игриво
щастливо момче,
в главицата бяла
на малко кокиче,
в очичките светли
на малко дете.
Отдавна те търся,
и май те намирам
във всичко край мен
до сега си била,
до края със теб
да бъда избирам,
в отвъдното даже
със мене ела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Криси и Вася!
    Прегръдки за вас!
  • Избора ти винаги ми е бил ясен
  • Любовта е в теб, Валка, пръскаш я!!!
  • Благодаря ви момичета, вашите коментари ме правят щастлива, защото знам, че и вие Я виждате!
  • Прекрасен стих, Валка, прекрасен. Много ми хареса. Красота е.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...