Къде си ти
В памет на Д. И.
Много хора има покрай мене,
всичко покрай мене се върти,
ала търся със очи смутени
в пъстрата тълпа къде си ти.
Към любов луната ме прикани,
свиден спомен за любов шепти-
аз протягам топлите си длани
и отвръщам – но къде си ти?
В шумни танци, песни и забава,
с пълни чаши времето лети,
но крещя самотна в този хаос –
мили мой къде, къде си ти!
И когато сутрин ме поглежда
слънцето и нежно затрепти,
в сън убила вяра и надежда
тихо шепна – сън ли беше ти?
© Ваня Иванова All rights reserved.
