Nov 17, 2011, 11:04 AM

Къде стигнах от неприятното време 

  Poetry » Phylosophy
805 0 0
И все така всъщност, то продължава -
разделеното небе от облаци с идващ дъжд,
а ако има слънце мен да ме изкушава,
то дали ще си струва за повече от веднъж?
И ето виждам как гонят се по небосклона
в един безкраен кръговрат
слънцето и облаците над заслона.
Последва гръм и пада град.
Къде стигнах от неприятното време само,
да се колебае между малко мрак и светлина,
както когато бяхме в облаците двама,
както всичко свърши, беше на вятъра вина! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Random works
: ??:??