Където и да си
Където и да си, ще бъда с теб!
Ти вече своя път избра.
Аз знам, че няма да е лек –
останалото просто е съдба.
Навярно със отворени очи
От тоя грешен свят ще си замина -
душата ми ограбена мълчи,
превърната отдавна във пустиня...
Във този град животът ми премина,
тук всеки ъгъл пази спомен скъп –
за любовта, която в теб изстина
и потопи сърцето ми във скръб.
По улиците пусти нощем скитам
И взирам се във всеки силует,
и не преставам да се питам
какво аз всъщност бях за теб?
Животът и без теб ще продължи,
ще се изнизват дните монотонно
раздялата все тъй ще ми тежи
и всичко ще е толкова лъжовно.
Ще се преструваш ти, че си добре,
дори да страдаш, няма да признаеш,
но мястото, ти в моето сърце
завинаги свободно ще остане!
Любомир Попов
© Любомир Попов All rights reserved.
