Кълбо на любовта
Като топло кестенче във джоба,
чувствам твойта близка топлина.
Като светла болка и тегоба,
ти бъди в сърцето ми жена.
Ти си моя птица белокрила.
В моите мечти си ти крило.
Всеки ден ми даваше и сила,
и за всяко бѝло, не билó.
Днес си като есен, моя скъпа –
правиш ме със ценности богат.
Не признаваш ти сега калъпа
на сезоните във този град.
Ти затваряш кривите пространства
във мечтаното от нас кълбо.
Там където любовта ще странства
с теб и с мене, мила, за добро.
© Никола Апостолов All rights reserved.
