(на всички останали под върха) Вятърът звезден ще свети върху лицата ни черни, ще удря със сняг и планети, ще хвърля миражи последни. И с остър резец ще рисува в предпазния щит на очите, камъка светло бленуван, онази скала над скалите. Към нея със стъпка нелека напред, напред и нагоре чертаеме крехка пътека към покрив, за всички отворен! И там ще ни чакат звездите и там ще ни чака всемира… Навярно така е с мечтите, по-лесно така се умира!