Към Еверест
(на всички останали под върха)
Вятърът звезден ще свети
върху лицата ни черни,
ще удря със сняг и планети,
ще хвърля миражи последни.
И с остър резец ще рисува
в предпазния щит на очите,
камъка светло бленуван,
онази скала над скалите.
Към нея със стъпка нелека
напред, напред и нагоре
чертаеме крехка пътека
към покрив, за всички отворен!
И там ще ни чакат звездите
и там ще ни чака всемира…
Навярно така е с мечтите,
по-лесно така се умира!
© Георги Динински All rights reserved.
