Към Левски
Ти на Ботев и Вазов съседа
и верен на Балкана си брат,
Карловка тебе отгледа
за гордост на целия град.
Любовта на народа събрал,
кумир обичан от всеки,
много несгоди препатил, видял
със сблъсъци коварни и преки.
На идеалите верен с борба,
живота си даде за тях.
Разбрахме и ние всичко това:
живота, войната се водят без страх.
Сега сме в Европа - твоя мечта
и всичко с несгоди започна.
няма я у нас справедливостта
и завъртя се съдбата порочна.
Какво чудо? Какви танци малоумни?
какви миражи, какви думи,
на болен мозък каквото му хрумне
има за жалост и бойни куршуми.
В тази България ние живеем
(разпиляхме) се недоволни по света
горчилката дъвчем и не умеем
да защитаваме справедливостта.
Завърнете се, момичета, момчета
при остарелите майки и бащи,
че ги глозгат охранени псета
да има и за тях достойни дни.
Не оставяйте на произвола земята,
що родове ваши с векове кърми.
Няма да ни е лесна съдбата,
надеждата е във вас, да се промени!
За туй към тебе очите ми сочат,
защото си пример за тази страна.
За справедливостта трябва всички да скочат,
тя е наш'та истинска свобода!
© Дамян Балев All rights reserved.
