ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
Jul 5, 2008, 10:46 AM

Към небето 

  Poetry » Other
537 0 3
Разкъсан от греха с безумието
на улицата днес се сливам
и търся в нищото конец
за кръпките на старата си риза.
Ала реката, воден дух,
тъгата си излива,
издига я във синьото и като
капки дъжд или сълзи тя слиза.
Да ме събуди в моя
тих затвор. Да проговоря.
И да разместя с нежност
вбитите в плътта павета.
Да изиграя отредената
от Бога на съдбата роля.
Да се разтворя във
небето. И оттам да светя.

© Ивайло Цанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??