Oct 19, 2007, 10:59 PM

КЪМ ПЛАГИАТИТЕ

  Poetry
1K 0 16

Не е присъщо да завивам вятър,
да крия развилнелите си мисли...
Да взимам от сирачетата хляба,
не мога. В църква се пречиствам...

Не мога и създадени творения
за собствена изгода да преписвам.
Подписвам се под тез стихотворения,
които от душата съм изстискал.

За плагиатите - звучи Висоцки
със песента,  която всички знаят.
Духът им като скелети без кости
с чужда съвест,  бясно си играят.

Да! Ненавиждам вятър под завивка,
а хлябът чужд горчи ми във устата.
Душата - на плътта ми е обвивка,
а мисълта - свободна като вятър...
Дори да не успях да ви нахраня,
погачата от думи тук е моя.
Любопитните да хапнат - каня.
Знаещите - няма да прогоня.
Не ме е срам от мислите,  които
изказвам тук със свои думи прости.
Приятна свободата ми се скита
и послание ви носи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поетът си е поет...Браво!!!
  • Когато човек съди, трябва да е много внимателен.
    Помниш ли "Мяра за мяра"...
    Има риск да съдим другите за неща, срещу които и ние не сме застраховани...
    А колкото до "пиратството", то в крайна сметка по един или друг начин се връща като бумеранг...
    Рано или късно...
    Така мисля аз!
    Поздрав за дискусията и за стиховете, които я предизвикват...
  • Обичам да извличам посланията на стиховете ти и да храня душата си с развилнелите ти мисли споделени в тях... Поредния безкрайно истински и силен стих!!! Поздравления, Вальо!!!
  • "Не ме е срам от мислите, които
    изказвам тук със свои думи прости.
    Приятна свободата ми се скита
    и послание ви носи..."
    Чудесно е посланието ти!

  • Страхотно!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...