КЪМ ПЛАГИАТИТЕ
Не е присъщо да завивам вятър,
да крия развилнелите си мисли...
Да взимам от сирачетата хляба,
не мога. В църква се пречиствам...
Не мога и създадени творения
за собствена изгода да преписвам.
Подписвам се под тез стихотворения,
които от душата съм изстискал.
За плагиатите - звучи Висоцки
със песента, която всички знаят.
Духът им като скелети без кости
с чужда съвест, бясно си играят.
Да! Ненавиждам вятър под завивка,
а хлябът чужд горчи ми във устата.
Душата - на плътта ми е обвивка,
а мисълта - свободна като вятър...
Дори да не успях да ви нахраня,
погачата от думи тук е моя.
Любопитните да хапнат - каня.
Знаещите - няма да прогоня.
Не ме е срам от мислите, които
изказвам тук със свои думи прости.
Приятна свободата ми се скита
и послание ви носи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
