Apr 16, 2009, 4:22 PM

Към себе си

  Poetry
1.1K 0 5

Жестоки сме!
Дори когато обичаме,
нараняваме себе си,
а в сърцата на любимите
кървави дири оставяме...
По-горко е, когато "убиваме"
не за да се нахраним
и бъдем облечени,
а подчинени на себичие,
алчност и ревност,
развяваме своята гордост,
а тя е камшичена...
Но идва все някога ден
на откровение,
Някой дава ни сметката!
която... плащаме,
дори и
със закъснение!

А Човеци има!
Те са видими,
усещам ги в сърцето си,
онези кървави дири,
обичам ги
и се връщам при себе си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...