Към себе си
Жестоки сме!
Дори когато обичаме,
нараняваме себе си,
а в сърцата на любимите
кървави дири оставяме...
По-горко е, когато "убиваме"
не за да се нахраним
и бъдем облечени,
а подчинени на себичие,
алчност и ревност,
развяваме своята гордост,
а тя е камшичена...
Но идва все някога ден
на откровение,
Някой дава ни сметката!
която... плащаме,
дори и
със закъснение!
А Човеци има!
Те са видими,
усещам ги в сърцето си,
онези кървави дири,
обичам ги
и се връщам при себе си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
Браво !!
