Jan 27, 2019, 9:47 PM

Към Симеон Хрисов

Poetry

398 0 0

КЪМ СИМЕОН ХРИСТОВ

Поклон пред поета, писателя и човека!

Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината,
за където тръгна твоята душа?

Не можеш в слово да ми отговориш,
но аз ще търся в словото до днес,
където ти рисуваше и спореше,
а душата ти на огъня под теб кипеше.

Там чета унесено в тишините ти,
плача с твоите човешки любови,
издигам се високо с добрините ти...
Всяка сричка за тебе ми говори.

Поете, върви... назад не се обръщай!
Попътен вятър да е светлината!
А тук - в земната ни Божя къща,
ще бъдеш Упованието и Звездата...

27 01 2017

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0