КЪМ СИМЕОН ХРИСТОВ

Поклон пред поета, писателя и човека!

Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината,
за където тръгна твоята душа?

Не можеш в слово да ми отговориш,
но аз ще търся в словото до днес,
където ти рисуваше и спореше,
а душата ти на огъня под теб кипеше.

Там чета унесено в тишините ти,
плача с твоите човешки любови,
издигам се високо с добрините ти...
Всяка сричка за тебе ми говори.

Поете, върви... назад не се обръщай!
Попътен вятър да е светлината!
А тук - в земната ни Божя къща,
ще бъдеш Упованието и Звездата...

27 01 2017