27 янв. 2019 г., 21:47

Към Симеон Хрисов

Поэзия

401 0 0

КЪМ СИМЕОН ХРИСТОВ

Поклон пред поета, писателя и човека!

Поете, спокойно ли е в тишината...
и... дали настина е тишина...
там – владение на светлината,
за където тръгна твоята душа?

Не можеш в слово да ми отговориш,
но аз ще търся в словото до днес,
където ти рисуваше и спореше,
а душата ти на огъня под теб кипеше.

Там чета унесено в тишините ти,
плача с твоите човешки любови,
издигам се високо с добрините ти...
Всяка сричка за тебе ми говори.

Поете, върви... назад не се обръщай!
Попътен вятър да е светлината!
А тук - в земната ни Божя къща,
ще бъдеш Упованието и Звездата...

27 01 2017

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0