Към теб
796
0
0
И умът ми с остриета две
в момент, когато исполински я обичам,
разплаква ме тъй лесно,,сякаш съм дете,
и със ярост пак от нея се отричам!
... и тогава в спор за любовта едничка
влизат разумът и моето сърце,
че очите ми... те шарят като птичка,
кой е толкоз лош... че да ги погребе?
... когато вечер гледам към небето
и чакам да изгрее първата звезда,
аз прося само онова, което
ще ми покаже правилна към теб езда!
... и яхнал пак аз своите надежди,
политам без посока, но със цел,
да пипна устни и очички нежни,
че години този път към теб съм плел!
© Любослав Костов All rights reserved.
