Jun 23, 2010, 12:59 PM

Към ТЕБ

  Poetry » Other
1.1K 0 2

... и всеки, намиращ себе си или някого, когото познава, в тези редове…

 

 

 

Смело се хвърляш от раз към живота.

Разтваряш обятия, взимаш и бягаш…

Импулсите теглят към всяка посока,

че можеш, безумно на себе си вярваш…

 

Компания, водка, веселие, танци,

хорската глъч безконечно отеква…

Игри със момичета вече играл си,

тръгваш по ледена топяща се летва…

 

Краката треперят, светът циркулира,

настъпваш газта и стрелката отскача,

но черният плащ на нощта се простира…

на образ, безпаметно чезнещ във здрача…

 

Казваше:

„Млади сме! Имаме премного време -

животът е дълъг, пред нас се простира!”

Но виждаш, приятелю, ти нямаше време

да изживееш мига, безвъзвратно отминал...

 

Think about it!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...