Към врачката
в отговор на ''Врачката'' от Камелия Кондова
Обичам го... как да ти кажа. И знам, че е грешна любов. Но тази любов да откажа, ще бъде по-лошо от гроб. Когато с ръце ме обвие, когато ме жегне с очи, когато със устни ме пие, тогава и Бог си мълчи. С жена му ли ти ще ме плашиш и с думи за възли и смърт? Нагазих до врат в тази каша... Не търся за връщане път. Какво от това, че ме виждаш потрупана с черната пръст? Самата ти даже завиждаш, че нося без страх своя кръст. Цигара ли искаш? Вземи си. Вземи и парите. Нà. Дръж. Преди да говориш без смисъл - влюби се. Влюби се веднъж.
© Васка Мадарова All rights reserved.
