Oct 4, 2008, 8:21 AM

Към върховете

Poetry

1.2K 0 3

Треперя силно, много ме е страх.

Треперя като лист през есента.

Представям си ответния замах,

разсичащ моята мечта.

Сгреших ли, че започнах първа?

Сгреших ли с тази стъпчица напред?

Най-много се боя, че ще се върна,

че ще се смеся с отхвърлената смет.

Мечтаех всеки ден, до днеска,

когато впуснах се във тез мечти.

Дано се справи шахматната ми пешка,

Дано в царица се превъплъти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Слънчева (Различна)

Много е хубаво

2008-10-10T17:58:52+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прочетох с удоволствие...с обич...

2008-10-04T14:22:06+03:00
*Dark_Girl* (Вили)

Смелост мила! И тогава шахматната пешка ще се превърне в царица. Ако имаш увереността, знай,че половината битка е спечелена! но ако паднеш, знай трябва да станеш, защото без падане няма да станеш царица..

2008-10-04T13:46:38+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0